Природните паркове в България са 11: "Беласица", "Българка", "Витоша", "Врачански Балкан", "Златни пясъци", "Персина", "Рилски манастир", "Русенски Лом", "Сините камъни", "Странджа" и "Шуменско плато". В България природните паркове попадат в категория V – защитен ландшафт/акватория. Според българското законодателство основната разлика между природен парк и национален парк е в това, че цялата територия на националния парк е държавна собственост и в него не са включени селища. В природния парк не е задължително собствеността да е държавна и включването на селища към територията му са позволени.
Година на обявяване: 1934
Площ: 27 079 ха
Природен парк Витоша е най-старият български парк обхваща почти цялата планина Витоша. Няма европейска столица в такава непосредствена близост с планина. Ето защо виенският учен Хохщетер, посетил България през ХІХ век, възкликва: „София и Витоша са неразделни като Неапол и Везувий”.
Най-голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, най-големият в страната торфищен комплекс с дебелина на места до 2 метра, както и обширните каменни реки и сипеи.
Природен парк Витоша е най-посещаваната защитена територия в България – до 3,5 милиона души годишно.
Площ: 27 079 ха
Природен парк Витоша е най-старият български парк обхваща почти цялата планина Витоша. Няма европейска столица в такава непосредствена близост с планина. Ето защо виенският учен Хохщетер, посетил България през ХІХ век, възкликва: „София и Витоша са неразделни като Неапол и Везувий”.
Най-голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, най-големият в страната торфищен комплекс с дебелина на места до 2 метра, както и обширните каменни реки и сипеи.
Природен парк Витоша е най-посещаваната защитена територия в България – до 3,5 милиона души годишно.
Природен парк Врачански Балкан
Година на обявяване: 1989
Площ: 28 844 ха
На територията на парка са разположени най-високите варовикови скали на Балканския полуостров (природна забележителност „Вратцата”), които със своите 400-метрови отвеси предлагат силни преживявания на скалните катерачи. Заради карста в природния парк се намират над 500 пещери. „Леденика” е първата благоустроена пещера в България.
Обширните букови гори и субалпийски тревни съобщества са характерни за парковата територия. Сред многобройните паметници на културата се откроява Черепишкият манастир „Успение Богородично” със забележителни стенописи от ХІV век. Той е и един от най-старите в България.
Година на обявяване: 1989
Площ: 28 844 ха
На територията на парка са разположени най-високите варовикови скали на Балканския полуостров (природна забележителност „Вратцата”), които със своите 400-метрови отвеси предлагат силни преживявания на скалните катерачи. Заради карста в природния парк се намират над 500 пещери. „Леденика” е първата благоустроена пещера в България.
Обширните букови гори и субалпийски тревни съобщества са характерни за парковата територия. Сред многобройните паметници на културата се откроява Черепишкият манастир „Успение Богородично” със забележителни стенописи от ХІV век. Той е и един от най-старите в България.
Природен парк Русенски Лом
Година на обявяване: 1970
Площ: 3 408 ха
Природен парк Русенски Лом обхваща долината на едноименната река и нейните притоци, които хилядолетия наред са извайвали скалните отвеси на каньоните. Заради специфичния си микроклимат, скални образувания и влажни зони природният парк е своеобразна смесица от видове с различен произход – средноевропейски, сибирски и субсредиземноморски.
Най-популярният сред множеството скални манастири, изсечени високо в скалите, е манастирът „Св. Архангел Михаил” , чиито стенописи, датиращи от ХІІІ в. са включени в листата на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. На територията на парка е бил разположен и средновековният град Червен, който през Второто българско царство (ХІІ – ХІV в.) е бил важен военен, административен, духовен и културен център
Година на обявяване: 1970
Площ: 3 408 ха
Природен парк Русенски Лом обхваща долината на едноименната река и нейните притоци, които хилядолетия наред са извайвали скалните отвеси на каньоните. Заради специфичния си микроклимат, скални образувания и влажни зони природният парк е своеобразна смесица от видове с различен произход – средноевропейски, сибирски и субсредиземноморски.
Най-популярният сред множеството скални манастири, изсечени високо в скалите, е манастирът „Св. Архангел Михаил” , чиито стенописи, датиращи от ХІІІ в. са включени в листата на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. На територията на парка е бил разположен и средновековният град Червен, който през Второто българско царство (ХІІ – ХІV в.) е бил важен военен, административен, духовен и културен център
Природен парк Българка
Година на обявяване: 2002
Площ: 21 772 ха
Природен парк Българка е разположен в северните склонове на централната част на Стара планина. Той включва разнообразен ландшафт: същинска планина, речни долини, хълмове и билни заравнености.
Оттук са минавали важни стратегически пътища, свързващи севера с юга, като билото на Стара планина се е смятало за естествена граница. Това определя и богатото историческо наследство в този район.
Уникален за Югоизточна Европа е етнографският парк-музей на открито Етъра. Калдъръмените улички, каменните чешми, тътенът на мелниците, газовите лампи, часовниковата кула и старите къщи давта представа за българското занаятчийство отпреди 150 години.
В природния парк попада и част от Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа” – паметник-светиня за българите. Тук по време на руско–турската война (1877-1878) се е разиграла една от най-решителните битки, донесла свободата на България след петвековно османско иго.
Година на обявяване: 2002
Площ: 21 772 ха
Природен парк Българка е разположен в северните склонове на централната част на Стара планина. Той включва разнообразен ландшафт: същинска планина, речни долини, хълмове и билни заравнености.
Оттук са минавали важни стратегически пътища, свързващи севера с юга, като билото на Стара планина се е смятало за естествена граница. Това определя и богатото историческо наследство в този район.
Уникален за Югоизточна Европа е етнографският парк-музей на открито Етъра. Калдъръмените улички, каменните чешми, тътенът на мелниците, газовите лампи, часовниковата кула и старите къщи давта представа за българското занаятчийство отпреди 150 години.
В природния парк попада и част от Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа” – паметник-светиня за българите. Тук по време на руско–турската война (1877-1878) се е разиграла една от най-решителните битки, донесла свободата на България след петвековно османско иго.